В своите представи не си представяше нищо. След толкова представления, които й се представяха, без да ги иска, сега нямаше представа за нищо. Нямаше си на представа вече какво е добро и зло, какво е хубаво или не… Беше загубила даже представа за времето. Сега се чудеше какво ще прави през останалото време без представи. Преди си представяше разни неща. Веднъж си представи как са прекратени всички войни и хората по земята се обичат. Докато си представяше това прегръщаше себе си. Нямаше точно в този момент кого да прегърне. През останалото време обичаше не на представа. И не на шега. Не преставаше да обича, без да си представя кой знае какво- просто искаше да обича и да бъде обичана. Но й се представяха най-различни представления. Не ги искаше. В тях нямаше любов. Нямаше я и нея като главен герой. Затова предпочиташе да е зрител в почти всички представления. Правеше се, че гледа, но си представяше други неща. Тогава. Сега представите ги няма. Нали ви казах- загубили са се. А може да не са били толкова смели и са отстъпили пред представленията, представени от силните на деня.
А, деня! Той си е тука, но нощта нещо се губи в търсене на загубените представи. Нали ви казах- беше загубила представа за времето! А то си вървеше, без да губи нищо. Тогава тя реши да прочете нещо. Взе една книга от нощното шкафче, а от нея изпадна една рекламна брошура:
“Представете си 20 слънчеви дни на този лазурен бряг в компанията на любим човек! Побързайте! Изпратете sms на номер ххх…….. и може да сте един от десетте спечелили ваканция на … “- не го дочете. Вече изпращаше съобщението. Отпусна се на леглото и остави книгата на шкафчето. Вече не й беше нужна. Имаше си отново представи. Представяше си лазурния бряг и любимия човек до нея. И заспа усмихната с представите. Морето от снимката върху брошурата, която беше на възглавницата до нея, се полюшкваше леко от дъха й. Вълнуваше се!
